ОПУ̀ЙЧУВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); опу̀йча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Пренебр. Опуйчвам се. Мина се неделя, две, три. Петър наместо да се развесели, че е дошел в селото си, при своите си, той от ден на ден по̀ се опуйчуваше. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 34.